Автор: Виктор Кордон
Живелите по време на социализма знаят, че основополагащ мит
в съветската митологична система беше мантрата за „внезапното и вероломно”
нападение на Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Този несъстоятелен
мит, противоречащ на фактите и логиката, продължава обаче да битува и то не
само в руската, но и в световната „история”. Ясно е, че упоритото му налагане в
продължение на повече от 7 десетилетия не е случайно, а преследва определени
цели и интереси, защото това, което ни предлагат като „история на Втората
световна война” е нищо друго освен пропагандна версия на победителите.
Чрез тази, изработена изцяло от тях и обслужваща само тях версия, те се стремят
да заблудят световната общественост относно своята роля и място в разпалването
на войната, да очернят противниците си и да прикрият своите грешки и
престъпления. Но за тази задача е необходимо да ползват лъжи и инсинуации,
които при критичен анализ изглеждат крайно нелогично и дори смехотворно.
Причината, поради която много хора все още имат вяра на тази грандиозна, но и
очевидна манипулация, е, че тя е целенасочено и усърдно повтаряна и натрапвана
в продължение на 75 години и затова се е превърнала в „истина”, в която мнозина
вярват като в десетте божи заповеди.
За целите на нашето изследване нека първо определим какво е „внезапно” и какво
– „вероломно” нападение, понеже коректното определение ще помогне за правилното
разбиране на конкретното събитие, а именно германското нападение над СССР.
Тълковният речник дефинира термина „внезапен” като „който става или
започва изведнъж, бързо, неочаквано”, а негови синоними са „неочакван,
изненадващ, ненадеен, непредвиден”. Следователно под названието „внезапен” се
има предвид действие, което става изневиделица и неочаквано за някого, който не
е знаел за него и не го е предвиждал. Терминът „вероломен” в тълковния речник
се определя като някой „който изменя; подъл, коварен”. Негови синоними са
„коварен, неверен (в смисъл на някой, който е бил неискрен), изменнически,
предателски”.
Изхождайки от горното, можем да кажем, че под „внезапно и
вероломно” нападение руснаците, а наред с тях и останалите победители, имат
предвид две неща: първо, германците били нападнали мирно творящия Съветския
съюз внезапно, тоест напълно изненадващо за него, тъй като той не
бил знаел за подготвяната агресия и затова е бил съвсем неподготвен; второ,
нападението било вероломно, от което се разбира, че съветското
ръководство имало доверие на германците, но последните са постъпили подло и са
го измамили.
Но дори и да не разполагаме с никакви факти, ние можем да
опровергаем тези митове по дедуктивен път, защото те са изключително
посредствени. Първо, няма как германците да струпат на съветско-германската
граница няколко милиона души, хиляди танкове, оръдия и самолети, огромни
количества техника, муниции, въоръжение, коне и прочие, а руснаците да не
забележат това и да не разкрият замисъла на това огромно по мащабите си
мероприятие. Обратното би означавало, че съветското разузнаване въобще не
работи, а военно-политическото ръководство на СССР се състои от умствено
ограничени хора, което не е така, разбира се. Тоест „внезапността” на
нападението е умишлено втълпявана с цел заблуда.
Второ, да смятаме, че германското нападение е било
„вероломно”, защото, видите ли, Йосиф Сталин вярвал безусловно на Адолф Хитлер
и му се доверявал безрезервно, а онзи го бил измамил подло, е крайно нелогично
и дори абсурдно. Знаем отлично, че Сталин е нямал доверие абсолютно на никого и
е страдал от патологична параноя, поради което регулярно е „прочиствал” не само
държавата, но и обкръжението си, избивайки даже и най-близките си съратници. От
друга страна, Хитлер едва ли е бил човек, на когото Сталин би се доверил. През
цялата си политическа кариера – от водач на NSDAP до канцлер на
Третия райх – той е твърдял, че болшевизмът е чума, с която германците и светът
трябва да се справят и че основна външнополитическа цел на Германия е
извоюването на територии от съветска Русия. Освен това, след идването си на
власт през 1933 г. Адолф Хитлер денонсира и нарушава редица договори, по които
Германия е страна. Та на базата на всичко това е изключителна глупост да се
твърди, че Сталин бил вярвал на Хитлер и затова не бил предприел никакви мерки
за защита на страната си!
Следователно дори и елементарната логика води до извода, че
руснаците трябва да са знаели за предстоящото германско нападение и съответно,
без въобще да се доверяват на Хитлер, са предприели ответни мерки. А за наше
щастие тези дедуктивни умозаключения вече са и документално потвърдени и то не
от германски, а от съветски архивни източници!
В Централния архив на Министерството на отбраната на Руската
Федерация (ЦАМО РФ) се съхранява документ, озаглавен „Съображения към
Плана за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война
с Германия и нейните союзници” (ЦАМО РФ. ф. 16, оп. 2951, д. 237, лл.
1-15.), датиран от 15 май 1941 г., тоест тридесет и седем дни преди началото на
германското нападение. Той е логическо продължение на редица други оперативни
документи с подобно съдържание и насоченост, адаптирано към новите
разузнавателни данни и обстановка, актуални към посочената дата. Планът е
разработен от Генералния щаб на СССР, началник на който по това време е Георгий
Константинович Жуков, изпълняващ едновременно с това и функцията на заместник
на народния комисар по отбраната. Народният комисар по отбраната на СССР С. К.
Тимошенко и началникът на Генералния щаб Г. Жуков изпращат готовия доклад на
Сталин, написан ръкописно в един-единствен екземпляр от 15 страници с гриф
„Само лично”, което говори за неговата изключителна важност. Съвсем справедливо
можем да смятаме, че планът е разработен по указанията на политическото
ръководство на страната, оглавявано от Йосиф Сталин. Тъй като в настоящия
момент този документ е разсекретен, днес можем да се запознаем с него и да
анализираме съдържанието му.
Преди да подходим към самия план нека се запознаем с
условията, предхождащи и до голяма степен определящи неговата поява. До средата
на 1940 г. германците са завладели почти цяла Западна Европа и са започнали
операция „Морски лъв”, предвиждаща нападение срещу Британия. Англичаните са
милостиво оставени от Хитлер да избягат позорно от Франция, след като са
вкарани в капан при Дюнкерк, оставяйки огромни количества техника и въоръжение.
Първоначалната цел на Адолф Хитлер е да сплаши британците, за да ги принуди да
сключат мир, а не да завладява Острова. Той дори заповядва разформироването на
част от немските дивизии, които не участват пряко в операцията срещу Англия или
в осигуряването на реда в окупираните страни. Затова в този момент германските
сили или са пръснати из западните части на Европа като част от окупационните
войски, или пък са разпуснати, за да не натоварват обществото с огромните си
разходи, а на свой ред да участват в икономическия живот.
Поради тази причина източните граници на Германия са оголени
и необезпечени, несъмнено предоставяйки силно изкушение за източния си съсед
(СССР). А той само няколко месеца преди това е бил в изключително неизгодна
позиция – договорът му с Третия райх (Пакт Молотов-Рибентроп, 23 август 1939
г.) приближава германците до съветската територия, предоставяйки им по-добри
позиции за нападение. В същото време Великобритания и Франция, виждайки в СССР
съюзник на Германия, който я снабдява с важни стратегически ресурси, сред които
и така необходимия за германската военна промишленост петрол, планират да
нападнат Съветския съюз от три основни направления: Северно – през Финландия и
Ленинград, Южно – през Сирия и Иран, и Далекоизточно – през съветския Далечен
Изток. Названието на операцията е „Pike” (Щука). Но след като Вермахтът започва
своята кампания на запад, опасността за Русия от англо-френско нападение отпада
и позициите на руснаците се подобряват значително, отваряйки нови възможности.
Ангажираността на Германия на западния театър на военни
действия, което неизбежно води до отслабване на отбраната на източните й
граници, предоставя възможност на Съветския съюз да се възползва от този
невероятен шанс и да я нападне в гръб. В съветския оперативен отдел към
Генералния щаб се разработват серия от планове с такава цел, като кулминацията
на това планиране е документът, за който стана въпрос по-горе. От него става
пределно ясно, че не съществуват никаква „внезапност” и никаква „вероломност”,
а дори СССР сам предизвиква германското нападение, което се явява превантивна
мярка срещу подготвяната съветска инвазия. Ето част от първия раздел:
„Според данни от Разузнавателното
управление на Червената армия в момента Германия разполага с разгърнати
230 пехотни, 22 танкови, 20 моторизирани, 8 въздушни и 4 кавалерийски дивизии
или общо 284 дивизии. Към 15 май 1941 г. около границите на Съветския съюз са
съсредоточени 86 пехотни, 13 танкови, 12 моторизирани и 1 кавалерийска дивизия,
общо 112 дивизии.
Предполагам, че при сегашната политическа
обстановка Германия би могла да извърши нападение срещу СССР със
137 пехотни, 19 танкови, 15 моторизирани, 4 кавалерийски и 5 въздушно-десантни
дивизи, общо 180 дивизии. Другите 104 дивизии вероятно ще бъдат разположени
като резерв в самата Германия (22 пехотни, 1 кавалерийска, 1 танкова и 1
въздушно-десантна дивизия, общо 25 дивизии).
…
По същото време на север следва да
очакваме удар откъм Източна Прусия срещу Вилно и Рига, както и къси
концентрични удари откъм Сувалки и Брест срещу Волковиск и Барановичи”.
Както се вижда ясно, в Съветския съюз са знаели отлично, че
Германия придвижва значително количество войски към общата им граница и много
добре са разбирали какво означава това („Германия би могла да извърши
нападение срещу СССР…”; „ следва да очакваме удар…”). Това
разбива мита за „внезапното” нападение, според който руснаците са нямали
представа какво предстои и затова не се били подготвили!
Тук е резонно да се запитаме какво правят немските войски на
съветската граница. Всички тия бойни части преди това са били дислоцирани или в
окупираните от Германия страни, или са били предназначени за нападението над
Британия, или са били разположени по западните граници на райха за защита от
евентуални френско-английски нападения. Но нито окупацията на завзетите държави
е приключила, нито операция „Морски лъв” е била изпълнена. При положение, че
последната не е завършена защо германците несвоевременно преустановяват
действията си срещу Острова и спешно започват да прехвърлят войски на изток?
Най-логичното обяснение е, че нещо в поведението на
„съюзниците” им в Кремъл ги е притеснило и принудило да преразгледат
стратегическите си планове. И това може да бъде само заплаха от голям мащаб, а
по-точно струпването на огромен брой съветски войски по общата им граница,
означаващо само едно – съветска агресия! Единствено опасността
от нахлуване на Червената армия обяснява временното отлагане от страна
на Върховното командване на Райха на мероприятията срещу Великобритания и
спешното предислоциране на военните контингенти от Западна Европа към
съветската граница.
От гледна точка на германците ситуацията изглежда по следния
начин. От данните, които получава от различни източници, Генералният щаб на
Върховното командване на Вермахта установява непрекъснато нарастване на
съветските войски на общата им граница и в европейската част на Русия. Данните,
с които разполага Щабът, показват, че към 01.09.39 г. (датата на започване на
Втората световна война) на западната граница на СССР има разположени общо около
65 дивизии. Към 28.11.39 г. дивизиите са 106, като тяхното увеличение може
донякъде да се обясни с окупацията на Полша от Червената армия, макар че по
това време тя отдавна е приключила и то без руснаците да срещнат сериозна
съпротива, защото полската армия е разбита преди това от Вермахта. Но вместо да
намаляват от тук нататък предвид това, че Съветският съюз и Германия са
съюзници, съветските войски се увеличават и към 12.03.40 г. са вече между 119 и
128 дивизии. Към 01.08.40 г. се отчита известен спад – тогава броят им е ок.
113. Затова пък към 01.01.41 г. достигат 127 дивизии. А към 01.05.41 г.
количеството съветски дивизии, намиращи се непосредствено на германската граница
е 158. Следователно съветските войски на западната граница на СССР са се
увеличили с 243 процента или почти два пъти и половина откакто е сключен
договорът за ненападение между Москва и Берлин. Ако нападението над Полша от
страна на Червената армия е изисквало известно увеличение на съветските войски,
то след умиротворяването на тази страна няма друга причина, която да изисква
нарастване на тяхното количество до такива сериозни размери. Освен една –
нападение над Германия в момент, когато нейните сили са пръснати из Западния
театър на бойни действия, а част от тях са заети с изпълняването на операция
„Морски лъв”!
Всичко това не означава, че Хитлер не е имал намерение да
нападне Съветския съюз. Напротив, още в „Моята борба” той формулира концепцията
за въоръжен конфликт срещу съветска Русия, чрез който трябва да бъдат
осъществени две, станали по-късно основни за Третия райх, външнополитически
цели – унищожаването на болшевизма и осигуряването на жизнено пространство за
германския народ. Но, както и всеки друг, той е искал това да стане в
най-изгодния момент, тоест когато Германия е напълно подготвена за такава
операция и когато международната военнополитическа обстановка е подходяща. А
към датата на германското нападение над СССР нито едно от тези условия не е
било налице. В Германия са осъзнавали отлично, че нейните цивилна и военна
икономики не са готови за такава огромна по своите мащаби операция, която, за
разлика от водените в Западна Европа бойни действия, изисква много повече
човешки и материални ресурси. Според разчетите, необходимото за тази цел ниво
на въоръжените сили, военната икономика и нужните резерви и запаси е щяло да
бъде достигнато най-рано след 1943 г. (което означава, че реалното нападение
над СССР през 1941 г. е осъществено много преди това, за което трябва да има
наистина много сериозни причини). Освен това германците са знаели, че преди да
предприемат каквито и да било мерки срещу Русия, трябва да решат проблема с
Англия, която в противен случай може да се превърне в плацдарм не само за
английски, но и за американски въздушни удари по територията на Райха, а и за
техни сухопътни операции (което на практика се и случва). Следователно за
Хитлер, който всячески се е стремял да избегне разширяване на конфликта и
особено война на два фронта, би било крайно неизгодно и неприемливо, дори е
немислимо да остави Великобритания, без да се договори с нея (което е и
желаният от него изход) или да я подчини, и в същото време да отвори втори
фронт на изток. Изводът, който се налага от само себе си, е, че Адолф Хитлер
трябва да е имал абсолютно категорични основания и неопровержими доказателства,
за да пренебрегне тези изключително важни от стратегическа гледна точка фактори
и да насрочи датата за нападение много преди Германия да е ефективно подготвена
за такава операция и преди да е решен „английският проблем”.
За да преодолеят този казус, на победителите се е наложило
да сътворят една от най-големите лъжи, която и до днес лежи в основата на
фалшивата история на Втората световна война, съчинена от тях, а именно баснята
за „подценяването” на съветската военна мощ от страна на германското
командване. Според тази измислица, германците са имали нереално ниска оценка за
количеството и състоянието на съветските въоръжени сили, което ги било
подтикнало към тази „авантюра”. Това е в пълно съгласие с цялостния дух на
лъжовната „история” на войната, която представя Хитлер като човек с психически
отклонения, а генералите му – като шайка некомпетентни авантюристи. Но от
немските документи, изготвени от най-висшите инстанции, се вижда точно
обратното. От тях става ясно, че германското политическо и военно ръководство е
имало сравнително точна представа за разположените непосредствено на общата им
граница части на Червената армия. Докато количеството на намиращите се в
дълбочина съветски войски те не само не са подценили, но дори леко са
надценили, което е разбираемо с оглед на голямото разстояния от границата,
високото ниво на секретност и на постоянното движение на съветските части. Така
че въобще не може да се говори за действия, предизвикани от фатално
недооценяване на противника, а за нещо съвсем различно!
В прословутата Директива № 21, оперативен план „Барбароса”
(определящ стратегическите цели на германските въоръжени сили в случай на война
със СССР), от 18 декември 1940 г., която мнозина изглежда четат както дяволът
чете Евангелието, се съдържат две важни фрази, които предубедените умишлено
игнорират. Освен другите инструкции, Хитлер изрично указва, че:
„Всички заповеди, които ще бъдат дадени от
главнокомандващите въз основа на тази директива, определено трябва да изхождат
от факта, че говорим за предпазни мерки в случай, че Русия
промени сегашното си отношение спрямо нас”.
И още:
„Ако е необходимо, ще дам заповед за
стратегическото разполагане на въоръжените сили срещу Съветска Русия осем
седмици преди определената дата за започване на операциите”.
От тези недвусмислени нареждания става пределно ясно, че
този план е изготвен само и единствено като „предпазни мерки в случай,
че Русия промени сегашното си отношение спрямо нас” и ще бъде
задействан само „ако е необходимо”. Следователно в никакъв случай
не бива да разглеждаме този документ като заповед със задължителен характер за
започване на война срещу Русия, а само като благоразумна идея, изхождаща от трезва
преценка, да се изготви предварителен проект, с който да разполагат въоръжените
сили, ако евентуално обстановката се промени в неблагоприятна посока, а не да
се изработва такъв в последния момент, когато би било твърде късно.
И тъй като планът наистина влиза в действие, значи
условията, предвидени в него, са се появили и са го задействали, което за
германците означава, че Русия е променила отношението си към тях и
от съюзник се е превърнала в неприятел. Ето и основанията, на базата на които
Хитлер е принуден да вземе съдбоносното решение за започване
на военни действия срещу съветска Русия.
Върховното командване на германските въоръжени сили
регулярно изпраща доклади до политическото ръководство на страната с тревожни
сигнали за непрекъснато нарастващия брой съветски бойни части на германската
граница, за огромен брой инциденти, провокирани от бойци на Червената армия, за
систематично нарушаване на германското въздушно пространство от самолети на
съветските ВВС и за постоянно провеждани разузнавателни действия и наблюдения
от съветски войници и офицери.
В доклад на Началника на Щаба на оперативното ръководство на
Върховното командване на Вермахта ген. Йодъл до Щаб-квартирата на Фюрера от 1
марта 1941 г. се съобщава за системни нарушения на въздушното пространство на
Райха от съветски бойни самолети. В него се казва, че заради нарастващия брой
такива случаи:
„Върховното командване на Вермахта стигна до
убеждението, че нарушенията на границата играят ролята на съзнателна
провокация” и „обръща внимание на сериозността
на последствията, които могат да възникнат от това”.
В друг доклад от 23 април 1941 г. се казва:
„Почти ежедневно постъпващите донесения за
продължаващи нарушения на границата от съветски самолети потвърждават
съобщеното в донесението от 1.03. 41 г. до Министерството на външните работи
мнение на Върховното командване на Вермахта, че става въпрос за съзнателна
провокация от съветска страна.
…
Върховното командване е принудено да признае, че
постоянно нарастващия брой нарушения може да се разглежда само като планомерно
нахлуване на въздушните сили на СССР на територията на Германия. Тъй като
междувременно, предвид усилването на войските от другата
страна на германската източна граница (тоест усилване на съветските войски –
В.К.), беше необходимо да усилим германските части за защита, следва силно да
се опасяваме от тежки по своите последствия инциденти. Въпреки това,
разпореждането на Върховното командване за крайна сдържаност остава в сила”.
На 6 май 1941 г. Началникът на Щаба на оперативното
ръководство на Върховното командване ген. Йодъл докладва:
„В допълнение към съобщението от 23.1.04.
Върховното командване уведомява, че сега зачестяват нарушенията на границата
също и от съветски войници в размери, предизвикващи опасения. Още в началото на
декември 1940 г. между Ярослав и Сокал на различни места бяха забелязвани
въоръжени офицери и войници, които очевидно систематично правят наблюдения в
немско-съветската гранична зона.
След изреждане на редица подобни инциденти се казва:
„На основата на тези произшествия и във връзка с
постоянно увеличаващия се брой на прелитанията през границата, Върховното
командване на Вермахта е длъжно да стигне до извода, че съветското командване
систематично използва всички средства за наблюдение, с които разполага.
Ако заповедта на Върховното командване на
Вермахта да запази сдържаност ще остане в сила и по-нататък, тогава Върховното
командване трябва настойчиво да посочи, че при сегашната степен на напрежение,
въоръжени сблъсъци с големи размери могат да възникнат по всяко време.
Само пет дни след предходния доклад, на 11 май 1941 г.,
Началникът на Върховното командване на Вермахта ген. Кайтел докладва:
„Върховното командване на Вермахта наблюдава в
течение на няколко месеца с все по-голяма тревога за развитието на
съсредоточаването на съветските бойни сили по протежение на германската източна
граница.
Според сведенията, с които разполагаме тук, по
време на избухването на войната през 1939 г. в Европейска Русия е имало
приблизително 77 руски пехотни дивизии, от които малко повече от половината са
в западноруския граничен регион. След края на полската кампания тази цифра
нараства до 114. Ако Върховното командване на Вермахта тогава виждаше
определено основание за тези мерки при окупирането от руските сили на Източна
Полша почти без бой, то след планираното приключване на тези операции с особена
изненада установява по-нататъшно увеличение на тази цифра до 121.
От началото на тази година, обаче, почти всеки
ден Върховното командване на Вермахта получава съобщения от всички части на
границата, които при общата им оценка разкриват картината на огромната
концентрация на (съветски – В.К.) войски на германската източна граница. След
транспортирането на стрелкови, моторизирани и танкови дивизии от азиатския
регион и Кавказ, особено след сключването на Руско-японския пакт за
ненападение, само броят на създадените стрелкови дивизии в Европейска Русия
нараства към 01.05.1941, до 143, от които 119 дивизии са в немско-руската
гранична зона.
В танковите бригади и танковите дивизии това
увеличаване на подкрепленията е още по-значително. От началото на годината
почти всички моторизирани и танкови единици са разположени в Западна Русия, тъй
като техният брой е известен. Към това трябва да добавим още 20 кавалерийски
дивизии и много парашутни батальони (интересно за какво са им на руснаците
парашутни части по границата?! – В.К.).
Подобно развитие се наблюдава и в руския
въздушен флот. С непрекъснато нарастващото натрупване на леки авиационни части
за подкрепа на армията, бързото увеличаване на помощния персонал в близост до
границата ни принуждава да признаем подготовката на дълбоко проникващи в
Германия набези на силни отряди от бомбардировачи.
Освен това Върховното командване на Вермахта
отново обръща внимание на повтарящите се коментари на висши съветски офицери по
време на игри за тактическо планиране и маневри на войските, открито говорещи
за скоро предстояща руска военна инициатива.
На основанията на тези факти Върховното
командване на Вермахта, във връзка с постоянно съобщаваните на Министерството
на външните работи на Германия нарушения на границата от съветски самолети и
войници, стигна до убеждението, че практически равният на мобилизация размер на
съсредоточаване на руските сили на германската източна граница може да бъде
изтълкуван само като подготовка за руско настъпление в широк размер.
Опасността от въоръжен конфликт е в заплашителна близост.
Почти завършената концентрация на армията дава
възможност на съветското правителство да избира свободно момента за начало на
настъпателните действия. Поради тази причина съответстващите германски
контрамерки са спешни.
На 11 юни 1941 г. ген. Кайтел отново изпраща доклад до
германското правителство чрез министъра на външните работи Йоахим фон
Рибентроп, в който се изказват опасенията от огромното струпване на съветски
бойни части по съветско-германската граница:
„Върховното командване на Вермахта постоянно
информира германското правителство до каква степен военната тактика на Съветска
Русия в нарастващ размер придоби заплашителен характер. Въпреки че
политическата тактика на Съветския съюз промени характера си и прилагането на
договорите в икономическата област по същество не даде никакво основание за
обжалване, обаче сега стана ясно, че военните мероприятия на Съветския
съюз са определено насочени към подготовка на нападение срещу Германия.
Това състояние на нещата, което води до голяма
концентрация на Червената армия от Черно море до Балтийско, се разкрива в
следното:
До началото на 1940 г. все още нямаше никакви
опасения за неприкосновеността на германската източна граница. По време на
ликвидацията на Полша Съветският съюз показа уж приятелско отношение. Обаче още
с началото на 1940 г. порази това обстоятелство, че Съветският съюз започна
силно да укрепва не само западната си граница, че не само образува известна
мъртва зона по протежение на границата и започна да премества промишлеността
навътре в страната, но и предприе увеличение на пограничните войски във все по
нарастващ размер.
Към 01.09. 39 г. в района западно от линията
Архангелск-Калинин-Полтава-Западен край на Крим бяха разположени:
44 стрелкови дивизии, 20 кавалерийски дивизии и
3 моторизирани и танкови бригади.
Заради полската кампания, Съветският съюз до
28.11.39 г. усили тези военни части с 47 дивизии и моторизирани и танкови
бригади до следната численост:
76 стрелкови дивизии, 21 кавалерийска дивизия,
17 моторизирани и танкови бригади.
Въпреки края на полската кампания, усилването
продължи в по-голям мащаб. Така до 12.03.40 г. добавяха поне още 16, но
по-скоро 25 дивизии и моторизирани бригади. Следователно общият брой на
съветските сили в западната гранична ивица достигна следните размери в средата
на март 1940 г.:
86-95 стрелкови бригади, 22 кавалерийски
дивизии, 22 моторизирани и танкови бригади.
След като в началото съвместната работа на
германските и съветските учреждения по границата на бивша Полша беше очевидно
успешна и гладка, през зимата на 1939 г./1940 г. сериозните инциденти започнаха
да стават все по-чести.
По време на окупацията на балтийските държави от
Съветска Русия беше договорен (договорката е между Германия и СССР, които си
поделят сферите на влияние – В.К.) общият максимален брой на окупационните сили
от 70 000 души. В началото тази численост дори не беше достигната. Така на
28 януари 1939 броят на окупационната армия е 53 000, а на 1 февруари 1940 е 57
500. Окупацията е извършена без съпротива. И в последвалия период на окупацията
никога не е възниквала ситуация, която би могла от военна гледна точка да
оправдае увеличаването на броя на съветските окупационни сили. Въпреки това,
Съветският съюз, след като напълно анексира тези три държави, започна да
окупира техните територии с изключително силни военни части от всякакъв вид
оръжие. В началото на лятото на 1940 г. окупационните сили достигат общо около
250 000 души. В момента на територията на бившите балтийски държави се намират
приблизително 650 000 души.
Друга сериозна заплаха за Германия беше
натрупването на значителни руски сили на руско-румънската граница, което
започна през октомври 1940 г... Задачата на тези сили първоначално беше да
упражняват натиск върху балканските държави, като по този начин намалят германското
влияние на Балканите и предотвратят мирното осъществяване на германските
намерения на Балканите. След това, когато настъплението на британските сили в
Гърция стана все по-силно, задачата на руските сили, събрани на румънската
граница, очевидно беше да участват в станалия след преврата в Белград на 27
март 1941 г. неминуем въоръжен конфликт, с бърз натиск в западна посока да се
обединят с югославските войски и да отрежат германските сили на Балканите от
тиловите им линии. Бяха създадени предпоставките за настъпателни операции: в
близост до границите са оборудвани аеродруми, изградени са бази за снабдяване,
докарани са танкови части, тиловите комуникации са усъвършенствани, а в
планините бяха направени многобройни подготовки за нападение на границата. Само
благодарение на бързите и решителни успехи на германското оръжие (става въпрос
за германската операция на Балканите, започнала на 6 април 1941 г. от
територията на България едновременно срещу Югославия и Гърция и завършила за
броени дни – В.К.) тези планове бяха осуетени.
През 1940 и 1941 г. постоянните нарушения на
границите на германския суверенитет от съветските военновъздушни сили се
простират като червена нишка. Само през май 1941 г. съветски самолети прелитат
през германската граница 27 пъти. Също така нарушенията на границата от
съветските войници отново зачестяват от началото на 1941 г. и приемат
непоносими форми.
Следното обобщение на датите от Приложение 2
дава ярка картина на екстремната концентрация на съветските войски на западната
граница:
01.09.39:
44 стрелкови дивизии, 20 кавалерийски дивизии, 3
моторизирани и танкови бригади (общо около 65 дивизии)
11.28.39:
76 стрелкови дивизии, 21 кавалерийски дивизия,
17 моторизирани и танкови бригади (общо 106 дивизии)
05.01.41:
118 стрелкови дивизии, 20 кавалерийски дивизии,
40 моторизирани и танкови бригади (общо около 158 дивизии).
…
С оглед на това усилване на Червената армия
Върховното командване на Вермахта беше принудено постепенно да
прехвърли значителни сили към германската източна граница. Това прегрупиране е
предизвикано от изключително заплашителното придвижване на съветските
сили.
На заплахата, произтичаща за Германия от
мобилизацията на съветската армия, съответства също и възпитавания в нея
враждебен към Германия дух, който е разпалван и постоянно подкрепян от
враждебната пропаганда. Има безброй доклади за това и от приятелски и неутрални
наблюдатели.
От параграф VI от приложение 2 следва, че
мобилизацията на Червената армия в общи линии може да се счита за завършена.
…
По такъв начин получаваме такава картина, че
руската мобилизация се приближаваше все по-близо до границата. Отделни части на
военните сили и авиацията разгърнаха своите фронтове, разположени близо до
границата, а летищата са заети от силни отряди на авиационните сили.
Разузнавателната телната дейност значително се засили и частично се осъществява
от висши офицери с големи щабове.
Всички тези факти, във връзка с развитото в
руската армия стремление за унищожение на Германия, ни водят до извода,
че Съветският съюз се готви във всеки момент, който сметне за подходящ,
да премине в настъпление срещу Германия.
Последният по хронологичен ред документ, с който
разполагаме, е от 20.06.1941 г. – един ден преди германското настъпление.
Документът е подписан от Началника на Върховното командване на Вермахта ген.
Йодъл и започва с описанието на сериозен инцидент на границата.
„Този инцидент, поради особено масовата
концентрация на съветските сили срещу Източна Прусия, е нов симптом за
провокативните намерения на Съветска Русия.
…
От това следва, че огромните съветски военни
сили, разделени на 4 армии, обхващат:
49 пехотни дивизии, между които има голям брой
моторизирани,
3 танкови дивизии, 12 танкови бригади и 7
кавалерийски дивизии, който във всеки момент могат да бъдат приведени в
настъпление от изток и югоизток срещу Източна Прусия и срещу района в устията
на Буг и Нарев на север от Варшава.
Подобна атака може, според сведенията за
концентрацията на съветските летища северно от Припятските блата, да бъде
поддържана от близо 2000 самолета.
Фактът, че съветските сили са концентрирани и
върху останалата част от Източния фронт по подобен, макар и по-слабо изразен
начин, беше подробно обявен пред германското външно министерство на 11 май.
През последните седмици картината на концентрацията на съветските войски се
промени само дотолкова, че изключително бързи сили (танкови дивизии и бригади,
както и моторизирани и кавалерийски дивизии) са съсредоточени в Южна Бесарабия,
което пряко води до извода за нападателните намерения.
В заключение Върховното командване на Вермахта
трябва да отбележи, че подобно военно положение по отношение на държава, с
която е сключен приятелски договор, е единствено по своя род.
Не може да има никакво съмнение, че Съветска
Русия в продължение на месеци разглеждаше този договор (Договорът за
ненападение между СССР и Германия от 23 август 1939 г., познат като „Пакт
Молотов-Рибентроп” – В.К.) като ограда, отвъд която можеше спокойно да изпълни,
в интерес на Англия, най-голямата в нейната история концентрация на военни сили
срещу Германия.
Сигурността на германската държава изисква
незабавно отстраняване на тази непосредствена опасност.
Отчитайки всички обезпокоителни данни, немските военни
резонно стигат до извода, че Съветският съюз подготвя нападение над Германия в
огромни размери и на много широк фронт с всички родове войски. Това се
потвърждава и от съдържанието на съветския документ, за който стана въпрос в
началото, носещ заглавието „Съображения към Плана за стратегическо
разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните
союзници”.
Ето какво се казва в разглеждания тук документ:
„Като имаме предвид, че в момента Германия е
извършила пълна мобилизация на армията си и е разгърнала тиловите й части, тя е
в състояние да ни изпревари в разгръщането си и да ни нанесе внезапен удар. За
да предотвратим това, смятам за необходимо в никакъв случай да не предоставяме
инициативата на германското командване, да извършим изпреварващо
разгръщане и да атакуваме германската армия в момент, когато
извършва разгръщането си, преди да е организирала фронт и взаимодействие между
родовете войски”.
Като цяло планът има офанзивен характер, в него се
предвиждат настъпателни действия на основните направления, а отбранителни
мероприятия се предполагат на второстепенните участъци.
„Като първа стратегическа цел на войските на
Червената армии да бъде поставен разгромът на главните сили на
германската армия, разгърнати южно от линията Брест–Демблин и към 30-ия ден на
операцията войските да достигнат фронт Остроленка, р. Нарев, Лович, Лодз,
Крейцбург, Опелн, Оломоуц.
Следваща стратегическа цел: с настъпление от
района на Катовице в северно или северо-западно направление да бъдат разгромени
най-мощните сили в Центъра и Северното крило на германския фронт и да
бъде завладяна територията на бившите Полши и Източна Прусия.
Близка задача: да бъде разгромена германската
армия източно от р. Висла и на Краковското направление, като войските да заемат
позиции по реките Нарев и Висла и да овладеят района на Катовице. За целта:
a. главният удар да бъде
нанесен със силите на Юго-Западния фронт в направление Краков-Катовице, с което
да бъде пресечена връзката на Германия с южните й съюзници;
b. лявото крило на Западния фронт да нанесе спомагателен удар в направление
Седлец-Демблин с цел сковаване на Варшавската противникова групировка и за
съдействие на Юго-Западния фронт за разгрома на Люблинската групировка на
противника;
c. да се води активна отбрана срещу Финландия, Източна Прусия, Унгария и
Румъния с готовност за нанасяне на удар срещу Румъния при
благоприятна обстановка. По този начин Червената армия ще
започне настъпателни действия от линията Чижов-Лютовиско със 152
срещу 100 германски дивизии”.
От горното става ясно, че съветското командване не само че е
знаело за активността от другата страна на границата, а дори е планирало, да
води, и то не отбранителни, а нападателни действия, което отчетливо се вижда от
следния абзац: „в никакъв случай да не предоставяме инициативата на
германското командване, да извършим изпреварващо разгръщане и
да атакуваме германската армия в момент, когато извършва
разгръщането си, преди да е организирала фронт и взаимодействие между родовете
войски”. А като основна стратегическа цел на съветските войски е
определен „разгромът на главните сили на германската армия,
разгърнати южно от линията Брест–Демблин и към 30-ия ден на операцията войските
да достигнат фронт Остроленка, р. Нарев, Лович, Лодз, Крейцбург, Опелн,
Оломоуц”. Всички географски обекти и селища, изброени тук, се намират
на германска територия, което съвсем недвусмислено означава, че съветското
командване е планирало да атакува противниковите сили още докато се намират в
етап на разгръщане на немска земя. За тяхно съжаление се е случило точно
обратното.
За огромния мащаб на съветските мероприятия, насочени против
Германия, говорят следните цифри от същия доклад:
„Сухопътните войски на Червената армия в състав
от 198 стрелкови, 61 танкови, 31 моторизирани и 13 кавалерийски дивизии
(общо 303 дивизии и 74 артилерийски полка от РГК – Резерва на
Главното командване) да бъдат разпределени по следния начин…
Главните сили в състав от 163 стрелкови, 58
танкови, 30 моторизирани и 7 кавалерийски дивизии (общо 258 дивизии)
и 53 артилерийски полка от РГК да бъдат разположени на Запад в
състава на Северния, Северо-Западния, Западния и Юго-Западния фронт”. И
това са само сухопътните войски, освен които има още и Военновъздушни сили и
Военноморски флот. Целият този потоп би се излял върху Германия, а оттам и
върху целия европейски континент и извън него.
Според известната латинска сентенция „една дума е
достатъчна за умния” („verbum sapienti sat est” ), тоест
на разумния човек му е нужно малко, за да си направи правилните изводи. А ние
тук разполагаме с предостатъчно информация за преосмисляне на онова, което ни
се предлага уж като „история” на Втората световна война, и за да осъзнаем, че
германското нападение над Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е чисто превантивна
мярка, предизвикана от подготвяната от руснаците агресия срещу Германия. Само
правилното разгадаване на съветските намерения от страна на германското
командване предотвратява катастрофата не само за немския народ, но и за цяла
Европа, която, отслабена от водените преди това бойни действия, би станала
лесна плячка за Червената армия. Тъй като дотогава голяма част от земната суша
е била под владение на колониалните империи Великобритания и Франция, които
вече са победени или силно изтощени от германците, тя също би била завладяна с
лекота от съветска Русия, което несъмнено би довело до нейната болшевизация,
наред с тази на Европа, а това би имало изключително отрицателни последици за
целия свят. Различни по характер са факторите, които попречват на германците да
победят СССР, но въпреки това те успяват да спрат съветската инвазия в онзи
важен момент, да обезкървят въоръжените му сили, да забавят значително
агресията му и да му попречат да разпростре пипалата на болшевизма из цяла
Европа и света.
Източници и литература:
http://www.battlefield.ru/considerations-strategic-deployment-1941.html
https://history.wikireading.ru/267360
https://echo.msk.ru/blog/aillar/2583960-echo/
http://www.airwar.ru/history/locwar/europe/eng-fr/eng-fr.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Pike
https://www.1000dokumente.de/index.html?c=dokument_ru&dokument=0033_obe&object=translation&st=&l=ru
https://aillarionov.livejournal.com/1160187.html
https://aillarionov.livejournal.com/1160406.html
https://psyfactor.org/lib/gogun9.htm
https://lepestriny.livejournal.com/1576148.html
https://military.wikireading.ru/amp4910
Няма коментари:
Публикуване на коментар